Коренните американци предписаха отвара от жълт корен като средство за настинка, подобно на съвременните лекарства за настинка без рецепта. Племената Катауба и Чероки също го използвали за лечение на хемороиди, язви и жълтеница на черния дроб. Цветът на корените идва от берберин, алкалоид, който понастоящем се използва за лечение на стомашно-чревен дистрес. Истинският жълт корен, Xanthorhiza simplicissima, не трябва да се бърка с goldenseal, билка, съдържаща също берберин. Освен медицинското значение, градинарите ценят жълтия корен като озеленяващо растение. Това се дължи на адаптивността и издръжливостта на растението, особено в студено време. Познаването на няколко основни факта за жълтия корен ще ви помогне да идентифицирате широколистния храст, независимо дали се култивира или в дивата природа.
През есента жълтите коренни листа се променят в лилаво или червено, след това с настъпване на тен с настъпването на зимата.Етап 1
Проверете регионалната зона. Жълтият корен расте в източната част на Съединените щати, от Мейн до Флорида и чак на запад като Тексас. Растението е родом от Пенсилвания, Западна Вирджиния, Флорида и Луизиана.
Стъпка 2
Обърнете внимание на местното местообитание. Жълтият корен процъфтява в планините, влажните гори и местности. Предпочита влажна почва, но ще се адаптира към други среди.
Стъпка 3
Проверете височината. Жълтият корен е средно висок около два до три фута и обикновено не надхвърля това. Разпространява се по земята в гъсти масиви зеленина.
Стъпка 4
Търсете цветя през пролетта и лятото, от април до май. Тези мънички звездовидни цветя варират по цвят от жълто-зелено до лилаво. Те се появяват в крайни клъстери по дължина от два до четири инча дълги стъбла.
Стъпка 5
Забележете листата и стъблата. Младите листа се появяват след цветята, стреляйки от края на неразклонено и изправено стъбло. Формата на листата много прилича на листата от целина, с три до пет лопатки и зъбчати листовки. Листата изплуват шоколадово-сливов цвят, стават яркозелени и след това узряват в есенни цветове.
