Екосистемата се определя като общност от животни, растения и микроорганизми, които оцеляват и взаимодействат помежду си в една и съща среда. Екосистемите могат да бъдат малки и големи. Един пример е горска екосистема, която е обитавана от живи същества, съжителстващи с физически фактори на околната среда, като температура, слънчева светлина и кислород. Горската екосистема зависи от наличието на основни ресурси за процъфтяване.
Илюстрация на горски подГорски балдахин
Горският балдахин е важна характеристика на горската екосистема. Той се отнася до горната част на общност от дървета или корони на растения. Горски балдахин служи като интерфейс между атмосферата и земята. Сенникът е и горното местообитание на други биологични организми в горска екосистема. Съставен е предимно от големи дървета. Структурата на горския балдахин не е еднаква във всяка горска екосистема, защото зависи от наличието на хранителни вещества, подреждането на дърветата и разликите в биологичните видове. Повече от половината от растителните видове се срещат в горска екосистема, така че биологичното разнообразие е най-голямо в горския балдахин. Повечето организми са в състояние да оцелеят в горския балдахин, защото той е пряко изложен на слънчева светлина и дъждовна вода.
Горски под
Горският под е най-отличителната черта на горската екосистема. Състои се от паднали листа, стъбла, клонки, клони и кора по повърхността на почвата. Горски под също съдържа органични и неорганични вещества. Много живи организми, като гъбички, бактерии и други микроорганизми, обитават горския под. Той е богат на хранителни вещества и минерално съдържание. Горският под има важна роля за пренасянето на хранителни вещества в жизнения цикъл на горската екосистема. По-голямата част от въглерода и енергията от горската екосистема се добавя към горския под с течение на времето. По-голямата част от хранителните вещества на горската екосистема идва от горския под, поради разграждането на органични вещества.
Горска почва
Почвата е характеристика на горска екосистема, която е повлияна от промените в климата, геологията, количеството на валежите и растителността. Почвата на умерените гори е по-плодородна, защото листата на дърветата падат на земята всяка есен. Тази постеля допринася за слоевете органичен материал, намиращи се в горската почва. Старите листа стават източник на храна за бактерии и гъбички. Тези организми улесняват разграждането на листата и други органични материали. Разлагането обогатява горската почва, тъй като осигурява повече хранителни вещества на живите дървета и растения в горската екосистема. Почвата в тропическите дъждовни гори обаче има лошо качество заради проливните дъждове. Постоянният дъжд ерозира и разтваря почвените хранителни вещества, преди дърветата да могат да се възползват от тях.
